„Върнах се. Но тук вече няма нищо. Бурята е измела последните остатъци от онзи живот. Дълго се лутам с усещането, че битката е загубена, докато най-накрая се озовавам пред театъра. А той си стои. Съществува театърът. И паралелно – всичко останало. Разбивам вратата и нахлувам. Чак по-късно осъзнавам, че не мога да намеря изхода. „Този театър е твърде стар, декорите са стари, прожекторите са стари, механизациите са стари, спектаклите са стари.“ „Чистата пародия тук би следвало да се избягва, а комическото начало до известна степен звучи ужасяващо…“
Меню
